тя не е вече твоето момиче.
недей да търсиш нейната ръка,
защото тя безкрайно те обича,
но само с теб е толкова сама.
какво е тя? едно човешко тяло,
една любов, забравена от теб,
едно лице, отдавна побеляло
и две очи, загледани напред.
скалите се превръщат в песъчинки,
морето ги отмива на брега.
а тя ще се превърне в две трапчинки
и в тиха неразказана тъга.